Ползите да търсим и даваме обратна връзка за децата си: голямата промяна в малкия Крум

Вдъхновени сме! От една истинска история, излязла от класната стая и прераснала във възможност едно дете да намери смисъл и желание да учи. Едно дете, към което учителят намира път след една малка дума, казана от таткото на ученика. Една малка дума, която ражда голяма идея. Но нека започнем отначало...

Крум и Кати са близнаци. По думите на техния татко (също Крум), до първи-втори клас те са „едно“. След това, с тръгване на училище, с различните интереси и желания, децата се развиват различно. Така, вече отделни вселени, те попадат в ниво Starters на мис Вили.

Отначало пътят към Крум изглежда труден - "Мис, забравих си учебниците"; "Мис, нямам домашно", са реплики, които съпътстват всеки час.
Опитах различни методи с него - да съм добра, да съм строга, да игнорирам поведението му. Нищо не сработи достатъчно добре. Това продължи около месец. В това време имахме и първия си проект - текст с 50 - 70 думи, на който той имаше над 40 грешки. Не беше изненадан, не беше разочарован, беше му все едно. Тогава реших да се обадя на баща му:
- Винаги, когато има нещо, с което не се справя добре, той го бойкотира.  Изключително интелигентно дете е, на класирането в НУКК беше 14-ти по резултат. Много е раним и емоционален. Мотивира се от малки хвалби, трябва да вижда, че се справя.

Ще ви издадем нещо от историята: ето тук – в тези няколко думи е разковничето. А можеше да е иначе. Можеше бащата да не иска да чуе обратната връзка от учителя. Можеше мис да не обърне достатъчно внимание на неговите думи. Магията се получава благодарение на чуването, взаимодействието и общите усилия:

Реших да пробвам метода с малките хвалби. Още на следващото занятие исках да ми отговори на въпрос, на който със сигурност знае отговора. Минавах покрай чиновете, за да видя кои отговори са му правилни и да го вдигна на някой от тях. Зададох му въпрос и той отговори правилно.
- Good job! - зарадвах се веднага аз. Той ме погледна подозрително и си седна. Минути по-късно вдигна ръка! Щастие! Аз веднага го посочих и той отново отговори правилно!
- Great! That's right!


Лека усмивка се прокрадна по лицето му. Бяхме намерили начина! Проведохме и един самостоятелен урок. Направихме отново първия проект, изречение по изречение, заедно. И той се справи! С всяко следващо правилно изречение виждах как очите му грейват, как се усмихва и как започва да придобива увереност! Няколко занятия по-късно неговата ръка не слизаше от въздуха. Искаше да отговори на всеки въпрос, всяка задача беше най-важното нещо в дадения момент, а резултатите му драстично започнаха да се вдигат - на втория ни проект имаше под 10 грешки! И така до края на годината.

Същата година, на изпита за детски международен сертификат Starters, Крум изкарва страхотен резултат – 14 от 15 щитчета, със заканата, че на следващия ще има максимален брой. Вече завърши и следващото ниво – Movers и му предстои ново завоевание, на което сме сигурни, че ще положи усилия, за да постигне желания резултат!

Свързахме се с мис Вили и бащата на Крум, защото тази история е нагледен пример как учител и родител – заедно, могат да повлияят много на едно дете. С помощта на обратната връзка и взаимното чуване. Ето какво казва мис Вили по въпроса:

Когато едно дете не се държи подобаващо в час започвам с разговор с него. Обикновено нещата се подобряват, тъй като децата усещат личното отношение и моята вяра, че са достатъчно разумни, за да ме разберат. Има случаи, обаче, в които няма ефект и тогава вече се налага разговор с родител.
Винаги започвам с нещо положително за детето. Всяко се справя добре в нещо и държа да го отбележа – без значение дали е конкретно свързано с английския език. Смятам, че трябва да поощряваме децата за всичко, с което се справят добре. След това поднасям информацията, като тя е по-скоро препоръка как детето би започнало да се справя по-добре. Препоръките винаги се приемат по-добре, отколкото директната критика и обвинения.

Обратната връзка трябва да бъде поднесена по точния начин, за да достигне до родителя. Много е важно той също да има отворено съзнание към това, което чува:

(Крум-баща) Много държа на обективна оценка, която ни помага да взимаме адекватни мерки. Всеки обича повече похвалите, но градивната критика също е важна.
Аз нямам реална база за сравнение между моите и другите деца. Не мога например да преценя на този етап от обучението им – дали са на нивото, на което трябва да бъдат. Нямам с кого да ги съпоставя. Затова и обратната връзка от учителя е важна за мен.

Децата, особено по-малките, имитират всичко от родителите си – в това число и отношението им към училището, образованието и учителя. Ако родителят приема обратната връзка и я комуникира с детето, има много по-голям шанс то също да започне да реагира на думите на учителя.

Ето защо е важно – ако искаме децата да проявяват уважение и да са сериозни в своето израстване – трябва да демонстрираме, че вярваме в техните способности; да проявяваме уважение към учителите и образованието и още от ранна детска възраст да затвърдим в тях идеята, че знанието е ценно богатство. Как да им покажем всичко това? С общуване:

Най-важното е родителите да намират време да общуват с децата си. Ако детето иска да им разкаже за деня си в детайли, нека го изслушат. Отделянето на тези минути е много важно за децата. Виждам как те променят отношението си към мен, когато аз проявя такъв интерес – част от тях са изненадани. Общувайки с тях ги научаваме, че тяхното мнение е важно. Според мен това е начинът да отгледаме адекватни хора, с ясна позиция и уважение към себе си и другите.

Говорейки за уважение, ще завършим с една случка с малкия Крум:

Един ден Крум имаше за задача да проучи вкъщи какво е respect. На следващото занятие беше амбициран да обясни на всички - respect is to be quiet and to listen to Miss when she's talking! Заедно със сестра си и още едно дете обясниха различни аспекти на уважението – детайлно и с примери. По време на следващото ни занятие всички 13 малки човечета (без Крум) бяха по-шумни от обикновено. А каква беше неговата реакция? Изправи се и извика: - You are not showing respect to Miss! И чудо! В стаята настана тишина! Така продължаваме и до днес - само че в съкратена форма - казват Respect! - и всички спират да говорят. И както в началото имах едно дете, което не се интересуваше от нищо и беше без грам амбиция, така днес то идва усмихнато, винаги е с учебници и домашно и поставя чувствата на другите над своите собствени!

Вдъхновени сме! От тази истинска история, излязла от класната стая и прераснала във възможност малкият Крум да намери смисъл и желание да учи. Такива истории се раждат, когато учител и родител обедният своите суперсили!