Учим се от смелите

Много ръчички се вдигнаха в мига, в който попитахме децата „Кой от вас иска да стане пожарникар?“. „Аз ще стана и пожарникар, и тенисист!“, „А аз и скейтбордист!“, чуха се усмихнати гласчета. Но независимо за какво мечтаят и какви искат да станат, от днес децата от детска градина The Castle знаят доста повече за работата на пожарната команда. Знаят, че тя не е само острият специфичен звук, който чуваме по улиците, или червеното пластмасово камионче, каквото има в колекцията от играчки на всяко момченце.

Малчуганите от трета група гостуваха в столичната Пета районна служба по пожарна безопасност и защита на населението, запознаха се с пожарникарите и особено се впечатлиха, че сред тях „има и момичета!“. Децата смело отговаряха на въпросите и допълваха думите на главен инспектор Венелин Блажев, който им разказа за работата си. По време на тази среща любознайковците разбраха важни неща за това как да постъпват в случай на опасност и се запознаха отблизо с една благородна професия.

Сирената на пожарната кола прозвуча специално за гостите и ги накара за миг да сложат длани на ушите си. „Този сигнал показва, че всички участници в движението на пътя трябва да ни дадат предимство, - обясни домакинът и продължи. - Ние помагаме на хората не само при пожар, а и при други опасни ситуации – наводнение, обилен снеговалеж...“ „Земетресение!“, вмъкна съвсем точно малката Ивет.

Дечицата чуха и сигнала, с който биват викани дежурните, и видяха как батковците светкавично се спускат по специалния пилон и се качват в пожарната кола. Макар и отдалече, на безопасно разстояние, малките наблюдаваха как смелите мъже угасиха специално запален огън. Най-много се забавляваха обаче, когато пожарникарите им помогнаха да изпитат какво е усещането да държат сами пожарникарския маркуч, чиято струя стигаше високо в небето и слънчевите лъчи образуваха весела дъга на фона на водните пръски.

Малчуганите доказаха, че знаят кой е телефонът за спешни случаи и научиха, че при пожар трябва да потърсят помощта на възрастните и да се опитат бързо да напуснат опасното помещение, изпълнено със задушлив дим, както и да сложат мокра кърпа на нослетата си, за да не го вдишват.
„На тази възраст децата не могат да запомнят или да следват сами правилата за действие при опасност, но е важно да помнят, че има такива. Малките трябва да разчитат на близките си и в никакъв случай да не изпадат в паника“, подчерта инсп. Блажев.