Стрес преди важни изпити – как да помогнем на тийнейджърите да се справят

Всеки помни стреса пред важно събитие, за което се е готвил дълго. Мисълта, че си отделил толкова време за подготовка и ето – идва моментът на истината, в който трябва да се мобилизираш и да покажеш най-доброто от себе си. Този стрес е малко изпитание за едни, но истинска пречка пред постигането на резултати за други. Стресът е все по-голям проблем в модерните общества и умението да го овладяваме и преодоляваме е ключово за успешното ни развитие и добротo ни здраве.

Стресът присъства осезаемо и в ученическия живот. За да намерим отговори на въпроса как да помогнем на децата си да се справят със стреса, се свързахме с мис Деси – преподавател на тийнейджъри в сертификатни нива. Нейните курсисти се готвят цяла година за най-високите международни сертификати по английски език – FCE (B2), CAE (C1) и CPE (C2). След годишната подготовка тийнейджърите се явяват на изпит, за да докажат в съревнование с целия свят, колко са научили.
Мис Деси наблюдава няколко периода през годината, когато децата са стресирани – в края на срока или преди изпити, когато задачите и натоварването стават повече. Когато все по-често чува думите „не мога“, „няма да се справя“, „това е твърде много“, тя знае, че стресът се е промъкнал в класната ѝ стая и е време за мерки.

Да започнем с комуникация и насоки
В моменти като тези сядаме насаме и обсъждаме какво притеснява ученика. Очертавайки текущата ситуация се спираме на мерки, които можем да предприемем. Това, което предлагам на учениците ми е, имайки предвид какви задачи имат през седмицата, да ги разпределят във времето, като си изготвят график, за да направят задачата изпълнима.
Давам насока и на ден колко от домашното биха могли да направят, за да не се струпва наведнъж.

Тъй като нивото на изучаване на английски е много сериозно, извънкласната подготовка не бива да отпада. По-добрият вариант не е да отменяме важните задължения на тийнейджърите, а да им помогнем да се научат да планират и приоритизират. Така и в бъдеще, когато имат още повече задължения, които няма как да бъдат отложени, ще могат да се справят благодарение на умението да планират задачите си така, че да се справят с всичко според важността му. Ето как:

Планиране в действие
Най-често стресът се появява, когато много задачи се струпват наведнъж и когато се чувстваме изгубени как да подходим към даден проблем. Тогава на помощ идва планирането, с което можем да разбием една видимо недостижима задача на малки конкретни стъпки, така че да постигнем крайната цел.

Първата и най-важна стъпка от планирането е определянето на постижими цели. Такава цел е например „да подобря начина, по който се изразявам“. Добрата цел е такава, за която могат да набележат конкретни стъпки. Например – „да избягвам повторения в следващата писмена работа, да не използвам общи думи, да включвам синоними и т.н.“. Така в рамките на няколко седмици всеки може да проследи дали е изпълнил целта си.
Планирането помага да избегнем моментa „откъде да започна“ - защото имаме конкретните малки стъпки; или да влезем в цикличност и да се отчаяме, че не се развиваме, което се случва когато нямаме измерители.

Следвайки набелязаните стъпки е добре редовно да сверяваме часовника си. Самооценката е важна част от проследяването на процеса на планиране – да преценим как се движим според поставените цели, в какво сме добри, на какво да наблегнем, за да подобрим резултатите и как това да се случва регулярно през годината, за да не се струпва преди изпита.

Много е важно самооценката да е ясна и обективна, базирана на резултати. Например след  всеки тест курсистите могат да оценят как се справят спрямо предходните – имат ли напредък, вървят ли в посоката, която целят.

С планирането елиминираме част от най-сериозните фактори за стрес. Освен това умението за изготвяне и следване на добре разчетен план гарантира, че няма да изпуснем важна задача, че ще имаме повече свободно време за хобита и спорт и че винаги ще знаем къде се намираме спрямо мечтите си.

Изграждането на рутина
Много важен аспект от подготовката им за изпита е рутината – за да свикнат с формата на изпита, да си разпределят добре времето. Необходима е дори за чисто технически аспекти – съветвам ги, например, да си пренасят отговорите веднага след като са готови с даден компонент от изпита, да не оставят всичко за последния момент, за да не сбъркат под стреса на изтичащото време.

Хубаво е да си минал през изпитанието няколко пъти, за да преживееш различни ситуации и да натрупаш опит.

В момента имам ученичка в CPE. Положила е FCE и CAE с А (най-високата оценка), има потенциал да се справи с А и на СРЕ. На изпита за CAE миналата година едва успя да се вмести във времето за писмената част. Влага прекалено много усилия в писането на есето, а другата писмена работа пише за много по-кратко време. Работим върху това да успее да се вмести в даденото време – така на последните два теста, както и на mock exam от втория срок успя да се справи. Ето как рутината помага, за да не се стига до стресови ситуации.

Добрата подготовка и изградената рутина редуцират стреса и в живота на голям човек – преди изпити в университета, преди и по време на интервю за работа, в повтарящи се или еднотипни задачи на работното място и т.н.

Ролята на учителя и родителя
Често източник на стрес са очакванията и стремежите на възрастните. Затова питаме мис Деси как да направим така, че да се чувстват уверени в способностите си. Тя смята, че ние - „големите“ имаме няколко важни функции за спокойното функциониране на децата:

- насочваща роляда им помогнем да определят свои собствени изпълними цели – така ще знаят, че работят за себе си;
- фокусираща роля - поради стрес или повече задачи, мотивацията спада и се губи фокусът. Тогава е хубаво да ги връщаме обратно към техните цели. Важно е да им дадем и адекватна обратна връзка, за да си припомнят къде са по пътя към целта.
Например като фийдбек към гореспомнатата ми курсистка, първо споделям това, с което се е справила добре. После какво според мен се нуждае от подобрение и какво от областта, в която трябва да се фокусира, се дължи на стрес.

- мотивираща роля – да отбелязваме силните страни на децата и да им показваме, че вярваме в техните възможности – затова и очакваме от тях да се развиват. Гоненето на отлични оценки може да бъде стресиращо – но нашата роля е да им показваме пътя, по който да осъществят целите си и къде се намират спрямо тях. Децата трябва да осъзнаят, че резултатите се постигат с постоянство и усилия и затова е добре точно да отбелязваме и поощряваме точно тях.
Казвам ѝ, че може да постигне максимума от потенциала си. Мисля, че това има положителен ефект. Тя също знае способностите си, но има нужда от подкрепа. Съветвам я явявайки се на изпит да се стреми да намали стреса, като мисли за това, че е работила успешно през цялата учебна година.

Стресът е фактор за много проблеми в днешния свят. Научавайки се да го контролираме още в ученическа възраст си осигуряваме повече възможност за развитие, креативност и здравословен живот. Стресът не се преодолява с елиминиране на задълженията – това е временно бягство, което не води до решения, а с планиране, изграждане на навици и рутина и разбира се – много подкрепа от страна на близките ни хора.