Scenario inception: Какво значи писането на сценарии за Лили и Марта – две възпитанички на BRITANICA Прага

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Лилия Якимова
16 години
Ниво CAE
6-7 години в BRITANICA
Script writer – End of School Year Show
Участва в EYS от две години
91 Немска езикова гимназия
Пише: стихове и разкази
Марта Ценева
16 години
Ниво CPE
8 години в BRITANICA
Script writer – End of School Year Show
Участва в EYS откакто е на 9
9 Френска гимназия
Пише: по-малко, отколкото й се иска :)

 

Първо действие: ШОУТО

End of School Year Show (EYS) е ежегодно представление, с което всеки филиал показва пред широката публика (родители и приятели) и пред целия свят (посредством чудото на технологиите), колко много са научили децата през годината, колко забавно може да бъде ученето, колко сплотени са групите, колко са пораснали курсистите и какво ли още не.

Всяка година екипите на филиалите трескаво обмислят как да надскочат високо поставената от предишни години летва, и как, посредством сценария, репетициите и играта, да надградят обучението на своите възпитаници. Подготовката и изнасянето на шоуто са важни не само за ученето на английски, но и за важните уроци на живота, които децата усвояват по време на обучението.

Тази година, за пореден път, филиал Прага може да се похвали със сценарий писан изцяло от ученици. Марта и Лили, курсисти на мис Деси, обединяват сили, за да създадат една история...

МАРТА: Всяка година темата е различна, но се върти около това децата да се научат, че човешките ценности са важни, че емоциите са нещо ключово.

ЛИЛИ: Тази година главният ни герой е едно роботче, което е създадено в Канада и решава да обиколи света. По време на пътешествието си то научава как да чувства, нещо, което е типично за хората – научава за уважението, благодарността, грижата за другите.

МАРТА: Минавайки през всяка държава от картата си научава по една нова човешка ценност, която му помага да разбере по-добре човечността. Накрая, без спойлъри, се случва нещо интересно...

Второ действие: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

ЛИЛИ: Исках да пробвам нещо ново. Ако някой обича да пише, такива задачи са предизвикателство и помагат да се изградиш. Много е различно от това да пишеш друг вид текст – трябва да опишеш всичко – дали човек ще се засмее, как ще застане... беше доста интересно.

МАРТА: Наистина е много различно да пишеш сценарий -  изисква се да знаеш как да предадеш посланието чрез реплики. Тази година знаех какво трябва да напиша и просто се случи. От време на време ми идваха идеи какво още мога да включа, но гледах да се придържам към плана.

ЛИЛИ: С Марта имахме няколко срещи докато избистрим идеята за сценария. За всяка от нас имаше отделно действие. Много харесвам всичко което Марта прави, и сега и миналата година – пише много интересно.

МАРТА: С Лили се познаваме, от един випуск сме и имаме общи приятели, но EYS ни сближи повече. Идеята ни беше да отворим картата и да си набележим пътешествието. Решихме да направим някакъв логичен маршрут. Аз бях сигурна, че искам да пиша за Испания, а Лили – за Чили. Оттам трябваше да навържем и ценностите, които са включени в сценария и така се получи разпределението.

ЛИЛИ: Общувахме с помощта на социалните мрежи – ето една полза от съществуването им.

 

Трето действие: ЕМОЦИЯТА

МАРТА: Усещането да видиш труда си на сцена е много странно. Преди това съм чувала репликите само със собствения си глас.. а после като го чуя на сцената си припомням как съм ги писала, как съм се сетила за някоя дума... хубаво е да видиш нещо свое. И не само свое, а труда на цялата група, на целия филиал.

ЛИЛИ: Усещането е прекрасно, разбираш че си направил нещо истинско, а ако и хората го харесат – тогава знаеш, че си е заслужавало.

 

Четвърто действие: ПОРАСТВАНЕТО

МАРТА: От участието си в шоуто научих много - за това как работи една система с много хора. Всички в екипа си помагаме, навръзваме нишката и така се получава цялостният проект.

ЛИЛИ: Научих се да си организирам времето по-добре, което е доста важно. Беше истинско предизвикателство и беше забавно, запознах се с нови хора. Когато участваш в такива проекти излизаш от комфортната си зона, мисля, че това е доста важно особено за нас -  тийнейджърите, които все още не знаем накъде да поемем.

МАРТА: Не мисля, че отделям от личното си време... това  е времето, в което аз... просто живея. Смятам че, такава възможност трябва да се грабне. Преди 2 години моят тогавашен учител Mr. Ицо ми каза, че много харесва начина, по който пиша и това ме вдъхнови и ме накара да се почувствам по-уверена. Преди него никой не ме беше провокирал за такова нещо, и когато ме попита „Искаш ли да участваш“, аз казах ДА, защото това наистина е едно преживяване.

ЛИЛИ: Обичам да пиша, това ми е хоби. Искам да уча журналистика – да мога да развия писането си в насока, която ще е полезна за обществото.

-  КРАЙ -
(за сега)
:)