Невероятната образователна сила на музиката: как детето ви става по-социално, по-креативно и по-организирано

Рисува ли детето ви музиката? Танцува ли, когато слуша любимата си мелодия? Измисля ли истории, когато чуе странен звук? Всички ние притежаваме, в една или друга степен, музикална интелигентност. Тя е още един канал, по който учим, развиваме въображението си и се социализираме. Ето защо и в BRITANICA я използваме толкова често – особено в ранното развитие на децата.

Музиката така ни заинтригува, че помолихме мис Еми да ни разкаже повече за нейното влияние в ранното детско развитие. Тя е истински специалист – докторант по Музикална педагогика и дългогодишен преподавател в детска градина The Castle. Опитът, който имаме от ежедневната работа с деца в предучилищна възраст, успяваме да прелеем и адаптираме и в програмите Very Young Learners на BRITANICA – използваме музиката в хармония с програмата, така че да служи на образователните цели и за развитието на децата.

И така, сякаш за да отвори любопитните ни очи още по-широко, мис Еми започва разговора с ето тези думи:

Може би ще ви шокирам, но музиката, сама по себе си, не би играла никаква роля в детското развитие. За да има роля в развитието на децата, родителят или учителят трябва да я анимира, да я използва в нейната пълнота, за да може да въздейства върху децата. Т. нар. магически учител (по думите на Трауте Ташнер, автор на наративния формат Hocus and Lotus), който разиграва музиката и може да събуди в децата желанието за откривателство.

А защото мис Еми е така веща в музикалните въпроси, ни разкрива четирите фази на знанието, с които, чрез музиката, децата учат различни начини нещо да се направи, развиват въображението си, придобиват усет към езика, развиват двигателната си култура и още толкова много:

Имитация: учим как действа светът
Първо учим като повтаряме готови модели, предложени от учителите:
Пускам музика и им предлагам движение. Например да си движат ръцете като вълни, да ги завъртат като перки, или да имитират кукла на конци. Така развиват усещане не само за музикалния ритъм и темпото, но и придобиват двигателен речник. Или пък им давам конкретни определения – нежно, спокойно, приятно, лъчезарно, светло, бодро. Имитирайки учим как нещо да се случи по различен начин – например как да държим кастанетите, с какво движение можем да акомпанираме звука на вятър, на дъждовникте капки и т.н.

Експеримент: събуждаме любопитството и въображението си
В никакъв случай не оставям децата само да слушат музика. Първоначално използвам някаква приказка, с която да навлязат в атмосферата. Развивам сюжета в зависимост от моя акцент в занятието. Например ако ще слушаме Моцарт, и аз искам да наблегна на това колко е бил мъничък, когато вече е композирал, още преди да пусна произведението мога да им кажа: „Моцарт е бил малко дете. Той е получил подарък за рождения си ден и е бил много развълнуван, легнал е да спи, но изведнъж е чул звук“. И сега – мога да го накарам да стане и те да си представят как иска да отвори прозореца, но той е тоооолкова високо, че трябва да вземе столче и да се протегне. Ето така детето ще усети колко мъничък е бил самият Моцарт.
Ако пък акцентът е върху това, какъв звук е чул, мога да пропусна частта със столчето, а направо да премина към вълшебния момент да отворим
прозореца заедно. Вълнението се натрупва постепенно – те още не са чули музиката. Тук е моментът, в който аз ги карам да се замислят „Какъв звук е чул според вас? Какво го е накарало да стане?“.
А след догадките идва и експериментът. Ако например е чул карета, могат да потърсят от коша с инструменти такъв, който имитира стъпките на конче, да експериментират с него. Така събуждам у тях откривателя.

Грамотност: натрупваме знания – чрез експеримент и сензитивност

  • Двигателна грамотност - за да владеем силата на тялото

Когато им пускам ново произведение никога не ги възпирам, оставям ги да се движат свободно. Тялото първо усеща дали музиката е бавна, реагира на марша на войниците или започва да се люлее като в приспивна песен. Тялото е това, което първо реагира на музиката. Много по-късно аз давам думата – бавно, маршово, бързо. Осмислянето на понятието идва след като тялото го е усетило. Така, освен богат двигателен речник, децата натрупват и музикален усет.

  • Емоционална и социална грамотност – пътят към екипността

С музиката работим върху развиването на емоционалната и социалната интелигентност. Безспорно тя развива сензитивността – усещането за високо и ниско, кратко и дълго, бавно и бъзро; усета за звука, възпроизведен от дървото, метала, водата... Учителят насочва вниманието на децата и към емоцията на мелодията - нежна, приятна, весела, тъжна, спокойна.
Това прави децата и по-чувствителни към емоциите на другите.

А когато заедно изпълняваме песен, децата усещат приятелите си от групата. Заедно поемаме въздух, танцуваме – хванали сме се за ръце, тропаме заедно с крака. Усещат своята роля в общото – как допринасят и как си взаимодействат.
Ако някой бърза или изостава винаги му казвам как неговото изпълнение влияе на общото. А когато се справят и ритмуват заедно, аз спирам, за да им дам една целувка и да ги похваля. Те знаят, че тяхното общо усилие и техният успех ще бъдат наградени и оценени – и са много щастливи и удовлетворени. А когато са го постигнали заедно – ето това е сплотяването на групата.


 

  • Езикова грамотност

Музиката – ако използваме ритъма ѝ, мелодията ѝ, интонацията ѝ - всичко това, което е характерно и за човешката реч, тогава вече звукът би могъл да извика образ в съзнанието ни.

Сега пеем една песен за дъгата. Когато я чухме за първи път, едно от децата взе лист, взе флумастри и нарисува дъга. Следващия път, за да внимава в песента, вдигнах блокчетата по-нависоко, за да не може да ги достигне. Но тя видя, че салфетките са долу, взе една и пак нарисува дъга. Това е творчество – едно ново решение!
Направи ми впечатление, че тя твори в ритъм – докато си пее. Прави движението и рисува дъгообразното движение в ритъм с музикалната фраза.
Това означава, че усеща времето. По-късно ще усеща и речта – ето тук започва изречението – ще сложа главна буква, а тук свършва – ще сложа точка. В средата пък – не е завършила мисълта, но има пауза, значи запетайка. Ето как музиката и музикалната фраза помага на децата да усещат своята реч, която утре ще запишат. Усета за силната дума, кулминационния момент, ударението в думата, самия акцент в изречението.

Чик-чирикаме в ритъм и имитираме човки с ръчички. Така учим и понятията в урока - чи-рик, Ор-фей, ка-вал, пе-вец.

Импровизация: творим сами
Импровизация = творчество. Вече го споменахме на няколко пъти, защото всички процеси са преплетени и взаимно допълващи. Импровизацията е върхът на себеизразяването.
Миналата година три деца от подготвителна група ме помолиха да им помогна да напишем химн на групата. Сътворихме нещо, което на големите може да се стори елементарно, но за децата е много, много ценно. Самата идея, че искат да напишат песен, е проява на творчество. Ето как музиката събужда емоциите, но и твореца в детето.

  • Въображение

За да можем да импровизираме ни трябва богато въображение. То се развива и с приказките, които мис съчинява покрай песните, и с догадките на децата, и с асоциациите, които музиката ни навява:
Като бебета учим думите, когато мама ни е гушнала и ни пее и говори. В нейния нежен говор има много музикалност. Така детето се запознава с думите първо през своя слух и формира в съзнанието си образ чрез картините и изображенията на обектите и явленията, за които мама ни говори. Искам да събудя този канал в децата – звук-образ. Ако всяко дете може чрез слуха си да възпроизведе думата и тя да "извика" образа в съзнанието, би трябвало да го може и със звука.

 

Музиката като инструмент за организация
В учебните програми за най-малките курсисти на BRITANICA, музиката е интегрирана в самата учебна система. Тя е мислена и композирана така, че да подпомогне обучението, тя има организиращо действие.
Например – влизат в стаята и виждат мечето Теди – веднага запяват, за да го поздравят. Застават в кръгче – както при войниците и балерините – тялото се дисциплинира. Песента изправя тялото и ги нарежда, за да пътуват към въображаема гара, нареждат се като вагончета – музиката им подсказва какво тялото трябва да направи. Под нейните звуци се движат, пеят и се подготвят за новото пътешествие. С песен учат и новите думи. Така музиката помага на учителя да организира урока.

Финални ноти
Цяла вселена в една детска песен! Всяка нота е умение, всяко движение е спомен. Една четвъртинка реч, една цяла – въображение. Едно 'ре' сработване с приятелчетата, един сол ключ творчески подходи. Бъдещето е за креативните – за тези, които виждат много решения и нови подходи – за тези, които от рано чуват, усещат и рисуват музиката. Затова, когато чуете детето си да тананика песен, помислете за целия свят който стои зад нея. И може би също като него ще видите цветовете на мелодията и ще чуете ритъма на изреченията.

А днес, докато четохте тази статия, чухте ли в главата си музиката на малкото момче Моцарт?