Love to Love: Как отбелязваме любовта в BRITANICA

Днес пиша от първо лице, единствено число. Защото за любовта може да се говори само много лично.  Пиша този текст със спомена и вдъхновението от моята баба – бабата, на която съм кръстена (тя е Блага, а аз Божена), бабата, която никога не съм наричала баба, а по горнооряховски – маминка. Маминка беше възпитаничка на девическия американски колеж в Ловеч и на всеки Свети Валентин тя ни честитеше деня на любовта. Ден, в който не задължително празнуваме романтичната любов, а изказваме любовта си към семейството, приятелите, колегите, учителите, учениците. Маминка ни подтикваше да пишем валентинки на приятелките си, на мама и татко, помежду си – аз на сестра ми и тя на мен. Тогава смятах, че е малко смешно, но сега разбирам, че е била права – защото любовта е, за да се празнува, изказва и чувства.

Да вземеш най-доброто от всяка ситуация, включително и празник на чужда държава – това е философия. В BRITANICA споделяме тази философия и я превръщаме в т. нар. Festival Lessons – празниците на англоезичния свят. Вземаме повода и добрия пример, за да покажем на малките ни възпитаници, че народите са различни и празнуват по най-разнообразни начини, но ценностите, които тези празници носят, са универсални, човешки и топли.

Свети Валентин е ден, възприеман противоречиво по нашите географски ширини – бил лигав, бил чуждопоклоннически, бил комерсиален. Всичко това може и да е вярно, ако си възприел гледната точка на моловете и романтичните комедии. Но ако пречупите празника през собствения си поглед, съм сигурна, че ще намерите какво да отбележите.

Помолихме част от своите курсисти да споделят снимки на това, което най-много обичат, подсказвайки, че може да са не само хора, а и животни, книги, предмети – обичта има много измерения. Във филиалите и в групите се появиха куп снимки, преливащи от любов, и това е повече от прекрасно.

Други наши мънички курсисти, вдъхновени от любовта, ще опишат кой е техният супергерой, а по-големите – човекът, който за тях е модел за подражание. Добър повод да помислят за положителните черти на характера и как да ги развият в себе си.

Част от тийнейджърските групи се заеха с креативната задача да изобретят валентинки-джобчета, в които скриват тайни послания. На кого ли ще ги изпратят?

В друга инициатива децата отговарят на въпроси и пускат отговорите си в голяма кутия, от която ще се изтеглят няколко печеливши. Подаръците все още са тайна.

В Пловдив пък, по своя инициатива, малчугани от групата на мис Теди й оставиха послание на дъската. То е признание и благодарност за нейния труд и всеотдайност и доказателство, че това, което правим в BRITANICA, достига до децата.

Толкова много начини да покажеш любов, загриженост, интерес, топлота, благодарност и да помислиш върху това какъв човек искаш да бъдеш.

До 14 февруари остават няколко дни. Очакваме, че още положителни емоции ще върлуват във филиалите, още примери за любов ще бъдат споделени, още усмивки ще бъдат усмихнати. Помислете и вие какво обичате – ако са мама и татко – прекарайте вечерта с тях; ако е да ходите на балет – подарете си представление; ако е да сте с приятели – съберете ги вкъщи; ако е любим, напишете му послание; ако е книга – почетете я. Отпразнувайте любовта макар и без шоколад и рози, защото тя е отвъд „романтичните“ подаръци (освен ако не сте решили, че именно шоколадът е любовта на живота ви!)

А аз ще си мисля за моята маминка, която за мен е най-силната емоционална връзка с празника, и ще й кажа така, както тя ми казваше, когато бях малка:

Some love many,
Some love two,
But I love one
And that is you.