Концентрацията на тийнейджърите зависи от няколко фактора - вижте кои са и как да ги прилагате

Случвало ли ви се е да гледате Фейсбук-а си на компютър и да посегнете към телефона си, за да... влезете във Фейсбук? За нас, като възрастни, понякога е трудно да се съсредоточим върху нещо, макар и елементарно. А какво се случва с нашите деца?

Мис Мария от филиал Люлин ни споделя, че в нейните часове тийнейджърите нямат проблем с концентрацията. Защото при наличието на няколко фактора, концентрацията не излита през ушите на учениците, а витае в класната стая.

1. Тийнейджърите искат да виждат практическото приложение на знанието си
Това е един от основните фактори за концентрация. Тийнейджърите са големи, мислещи хора, които имат склонност да поставят под съмнение важността на всяко нещо. Затова е изключително съществено да им обясниш как ще приложат знанието в живота.

В BRITANICA използваме един много практичен метод на работа – learning by doing. С него, децата усвояват материала през опита си. Получават практически задачи, на които трябва да намерят решение. В дискусията, те сами намират отговорите, вместо да ги получават наготово. Работата в екип ги фокусира, тъй като всеки се стреми да изкаже и аргументира своето становище. Така например ако искаме да им покажем, че могат да използват телефоните си за нещо полезно, им даваме да направят проучване с тях по групи на някаква важна тема.

Мис Мария ни разказва за това след като я питаме дали технологиите са разсейващ фактор за децата. „Ако искат да се разсейват могат да го правят и с един химикал. Не е само технологията това, което им пречи, напротив, тя е част от живота им и е важно да се научат да я използват градивно, с насока.“

Насока е ключова дума – тийнейджърите имат голяма нужда от нея.
Те са тук, за да учат, да общуват, да си дискутират и да получават life lessons. Стремим се да направим уроците приложими в живота. Дали ще правим упражнения, с които да развиват лидерски качества, или ще се учим да презентираме ефективно... Важното е да намерят смисъл за себе си.

Така например мис Мария съветва ако трябва да им помогнем да се концентрират и мотивират да пишат домашни, например, да подходим по следния начин.
Не да кажем: "Напиши си домашното до 6 ч. или оставаш без телефон..."
А: "Когато си пишеш домашното упражняваш наученото, затвърждаваш го и така определяш какво ще остане в дълготрайната ти памет. Ще разбереш материала и ще можеш да го използваш в такива и такива ситуации."

2. Езикът е най-важен
С гореизложения пример насочваме вниманието ви към това как казваме това, което имаме да кажем.
Важен е езикът, който използваш към детето. Препоръчвам на родителите да използват мотивиращ език. Понякога дори не осъзнаваме, че използваме негативен и назидателен език. Затова:
Вместо: „Тук имаш проблем, трябва да направиш това и да постигнеш тези резултати“.
Му кажете как да постигне резултатите. Например - „разбирам, че имаш затруднения. Какво би променил, за да постигнеш резултата, който искаш да имаш? Какво би променил днес?“

Важно е да запомним, че детето търси разбиране. То влиза в нова фаза от живота си и е важно родителите да му дават съвети, да го насочват. Не да му дават готови отговорите, а да му дадат насока.

С викане не се получава – започнеш ли да викаш автоматично човекът срещу теб също повдига тон. Трябва да покажеш на детето как да приоритизира и после да наблюдаваш дали се е справило.

3. Уважение и лично отношение
В тийнейджърската възраст децата все повече започват да подражават на възрастните. Затова за тях е много важно да демонстрираме уважение към тяхното време и внимание. Искат да видят, че си подготвил урока така, че да им е интересен, че си компетентен и имаш на какво да ги научиш.

Например – харесва им да започваме часа с цитат на известни хора – казват си ето сега ще си размърдам мозъка и някой ден, когато някой ме попита какво мисля за това, ще знам какво да отговоря.

Личният подход според характера, уменията и индивидуалното развитие на децата, също е много важен.
Ако видиш, че половината клас има проблем с търпението – правиш целенасочено такива упражнения, за да видят как може да са по-търпеливи, по-толерантни. Отново learning by doing – като мине през ръцете им започват да работят по-усърдно, разбират защо го правят.
Много е важно да знаеш каква интелигентност има всяко дете и каква е динамиката на групата. Така си осигуряваш концентрацията и фокуса. Ако пренебрегваме този фактор не успяваме да стигнем до децата и се чудим защо не се получава, защо не слушат.

Трябва да научим децата да използват интелигентностите си и да ги канализират, а не да се оправдават с тях.

4. Самостоятелност
Както вече споменахме, даването на насока е много важно. Това обаче не означава да правим нещата вместо децата или твърде много да „висим на главите им“.

Ако мама и тате му помагат с домашното, в час не би се концентрирало, защото знае, че има кой след това да работи вместо него. Ако му дадем насока и то само се справи, ще е по-гордо от постижението си.

Самостоятелността обаче не бива да изключва групови занимания – те също са много подходящи, за по-добра концентрация.

В група децата работят целенасочено, помагат си едно на друго, контролират се, дават си идеи.

5. Трябва да се поставят постижими цели
Постижимите цели и ясния план са нещо, което държи децата концентрирани и мотивирани. Затова ако искате детето ви да постигне една голяма цел – разделете я на по-малки крачки. Така то ще се ориентира в ситуацията. Ако види една огромна цел пред него, тя ще го уплаши и демотивира, защото няма да знае как да постъпи и ще се откаже. Разбиването на малки стъпки пък прилича на план, който лесно може да следва.
Например – детето иска да учи в топ университет в чужбина, но там приемат само 2% чуждестранни студенти, което му се струва обезкуражаваща статистика. Резултатите на пробните му тестове за сертификат по английски все още не са блестящи – за да има по-голям шанс трябва да изкара 220 точки на най-високия сертификат – CPE, а сега изкарва 190. Първата крачка трябва да е да анализира грешките си – дали ги прави защото бърза и подценява задачите, които са му по-лесни; или е защото има пропуски в знанията. И двата проблема имат прости решения, над които може да поработи още днес. На следващия тест, целта му трябва да бъде да има 200 точки и т.н. Важно е всяка малка цел да е измерима спрямо предишните грешки.

Трябва да запомним, че тийнейджърите са във възраст, в която се бунтуват срещу това, което не разбират. Затова комуникацията е много важна – за да им помогнем да намерят смисъл в това, което виждат като задължение; за да ги мотивираме и насочваме; за да им покажем доверие, че могат да се справят сами и да направим големите цели обозрими.