English for the Bright: как хобитата на Деница я мотивират да постига високи резултати

„Не знам какъв човек бих била, ако не знаех английски...“ Деница е едно от онези деца, които те карат да се чудиш какво си правил с живота си на нейните години. Тази учебна година тя завършва 11 клас в 31 СУЧЕМ и вече има три сертификата по английски – FCE, CAE и най-високия – CPE – който се равнява на нивото на майчин език. И трите сертификата Деница взима с А – най-високата оценка. Един резултат, който показва изключително постоянство и отношение към собствения успех.

За да показваш толкова добри и постоянни резултати, вероятно имаш особено отношение и силна връзка с езика, който изучаваш. За да разберем на какво се гради тя, си правим среща с Деница във филиал Мадрид, където тя е учила няколко години. Няколко от общо 11, които е прекарала в BRITANICA. Първо ни разказва за мотивацията си да вземе и трите сертификата на Cambridge:

Първият ми сертификат е FCE.  Когато започнах да се готвя за него, ни обясниха – на мен и на родителите ми, че взимайки сертификатите мога много да се развивам. Още тогава решихме, че ще е най-добре да взема и трите сертификата, за да мога да уча в чужбина. Взех ги с визия за бъдещето.

За сега съм се ориентирала към Глазгоу и Единбург, където се надявам да ме приемат с по-ниска такса – защото имам много високи резултати.

Насочила съм се, макар и не окончателно, към Ландшафтна архитектура. Майка ми ми го предложи, но след като се разрових осъзнах колко бих искала да правя точно това.

Харесва ми да създаваш. Нещо, което излиза от ума ти, променя облика на всичко наоколо.

Страстта да създава е силно заложена у Деница и обуславя част от интересите й. Те пък се превръщат в основен двигател на нейното любопитство, а оттам и в стремежа й да развива английския си.

В началото, като всяко дете, ученето на английски не ме вълнуваше много. Ходех, защото родителите ми ме бяха записали. Правех минимума.

Всичко започна, когато не успях да намеря една книга на български и затова реших да я потърся на английски. Така се започна - всички книги, които не можех да намеря, ги търсех  на английски. В началото не беше лесно, защото имаше доста граматика и лексика, които не разбирах, но се радвам, че продължих. Така и се зароди интереса да науча езика толкова добре. Първата книга, която изчетох сама, изцяло на английски, е „Игрите на глада“.

Така, едно от хобитата на Деница – четенето, пробужда интереса й към езика. Четенето е в основата и на друг неин интерес – писането.

От много малка пиша на английски. Развивам умението си с много четене. Мисля, че човек се вдъхновява от други автори, така че колкото повече чета, толкова повече си мисля – „мога да пиша по този начин“, или „мога да пиша по-хубаво“, „мога да се развия по такъв начин“. Дава ми мотивация да продължавам да се развивам.

Чета всякакви книги, не се ограничавам в един стил. Чета от хорър до романтични истории. Във всяко нещо можеш да намериш основа, която е хубава.

Още преди две години, когато е в ниво FCE, Mr. Любо, тогавашният учител на Деница, забелязва таланта й и я окуражава да напише кратка история, която да прочете за Шоуто за края на учебната година.

Деница има и друго хоби, което на пръв поглед няма общо с езика, но е силен стимул и повод за сприятеляване с хора от цял свят:

Покрай интересите си се запознавам с хора от всякакви държави – например в Thumblr съм завързала доста добри приятелства.

Вероятно съм много състезателен човек - когато осъзнах, че има хора, които са по-добри от мен в рисуването, това не ме обезкуражи, а ме мотивира. И тогава започнах действително да развивам способността си да рисувам – по бързо и състезателно.

Много е вдъхновяващо, когато срещнеш човек, озарен от ентусиазма на толкова много интереси. Както самата тя казва - „всяко едно действие, което съм предприела и ще предприема в бъдеще е променило начина ми на мислене“. Съответно и както се убеждаваме – много интереси -> много действия -> много, много мислене. Интересите са и най-големият стимул на Деница да се развива в различни насоки. Фактът, че за много от тях тя използва английски, ѝ дава сила и увереност в собствените способности.

Аз бях сигурна в уменията си, защото ползвам английски дори повече от българския. Няма нещо, което да не правя на английски. В действителност BRITANICA много ми помогна за това да се развия и да науча нови неща, но отделно сама полагам много допълнителни усилия. Ако не бяха тези усилия може би нямаше да се справя толкова добре на изпитите.

Силни резултати се постигат с много учене. Няма как да си налееш знанията в главата без усилие.

Аз имам малък брат и това, което му казвам и което бих посъветвала другите, на които предстои да минат по моя път, е, че трябва да се наслаждаваш на английския, защото това е едно знание, което може да ти помогне в живота. На мен ми е помогнал толкова много, че не знам какъв човек бих била, ако не знаех английски. Не трябва да се приема само като нещо, което трябва да научиш, защото ходиш на курсове, а като средство, с което постоянно се развиваш. Трябва да се полагат усилия, за да можеш да се наслаждаваш на знанието.