Развиваме качествата на 21-ви век: Адаптивност

Момченце на 6 години в 6:30 часа вечерта изважда от джоба си три бонбона, веднага изяжда единия, а останалите дава на двама свои приятели. Колко бонбона остават след петнайсет минути?

Отговорът е два!

Странно! - ще си каже всяка опитна майка, - тук има грешка! Едва ли приятелчетата на първото дете ще изпуснат момента също да си хапнат бонбоните на мига! Особено щом са 6-годишни и ситуацията се разиграва вечерта, когато след детска градина малчуганите обикновено са доста гладни!“

Да, но не и ако това се случва в час по английски език в BRITANICA, където спонтанността на децата се култивира и се възпитава поведение, което всеки бъдещ ученик трябва да усвои. В такъв случай момченцата разбират, че първото е сбъркало и черпенето с бонбони може да става само след края на часа.

Случката може да ви се стори забавна, ако сте страничен наблюдател, каквито бяхме ние, но на учителката мис Теди, която преподава в ниво Very Young Learners 2 във филиал BRITANICA Гео Милев й беше необходимо доста търпение, за да убеди децата, при това на английски език, че трябва да отложат похапването. С мил и същевременно твърд тон, тя успешно се справи със „сладката“ ситуация и малчуганите спокойно продължиха да учат как се пише буквичката А.

Остана ненарушено едно от правилата, които видяхме изписани с весели букви на плакат на стената: 'We eat outside!'. Сред другите правила са: 'In this class we do our best', 'We speak English', 'We do apologize', 'We do read, ...ask questions, ...think!'

Така – чрез малки уроци в различни и понякога неочаквани ситуации, наред с първите букви от азбуката, децата в BRITANICA усвояват и необходимите навици, които им помагат след това и в училище. Стъпка по стъпка се адаптират към средата – към английския език, към реда в клас и спазването на правилата. Адаптивността е едно от качествата, които са изключително необходими през 21. век и ние се стремим да го развиваме у децата, за да се справят успешно, когато пораснат, в бързо променящия се свят.

Във филиал Гео Милев се срещнахме с 6-годишния Еманоил и 9-годишната Никол и тяхната майка Иванка Пешева, за да разберем как заниманията в часовете в BRITANICA помагат на децата да се адаптират към училището и как ги учат да бъдат адаптивни и в бъдеще.

И Никол, и Емо започнаха да учат в BRITANICA миналата учебна година, след като бяхме сменили две други школи и аз като родител бях разочарована, защото не отговориха на очакванията ми какво трябва да научат децата. Така че имаме доста опит и на тази база виждам, че BRITANICA е мястото за нас и специално филиал Гео Милев, от който сме изключително доволни. Потвърдиха се добрите впечатления, които бяха споделяли с мен други родители! Емо започна в ниво Very Young Learners 1, а Никол – във Founders – разказа ни Ваня. Относно адаптацията, особено на Емо, който тогава беше на ненавършени 5 г., имах сериозни съмнения първо дали ще съумее да разбере какво се иска от него, след като му говорят само на английски, и също така – дали ще може да седи на едно място, да участва в часовете, наред с другите деца, като се изчакват взаимно, а не да се състезават кой пръв ще каже или направи нещо, както обикновено правят в детската градина. Но благодарение на преподавателката, която пое тази група от деца на толкова ранна възраст, още от самото начало нещата тръгнаха много добре и адаптацията не беше сложна. Прави ми впечатление и това, че преподавателите тук успяват да бъдат много мили и много търпеливи с децата във всяка ситуация. Успяват да влязат в техния свят и да ги въведат в света на по-големите. Методиката също има огромна роля за това децата да свикнат бързо и лесно, защото заниманията са интересни и ангажиращи вниманието им, разчупени са и не се налага през цялото време да стоят на едно място и да гледат в дъската.“

Какво е предизвикателството, което стои пред учителя, за да помогне на децата в предучилищна възраст да свикнат с всичко, което е ново за тях, питаме мис Теди – преподавателката на Емо.

Това, че за пръв път се сблъскват с училищна среда и порядки, за децата е нещо ново и голямото предизвикателство пред нас – преподавателите, е, че ги учим буквално на съвсем първи стъпки – как се влиза в класната стая и как трябва да се държат по време на час. Но най-важно за преподавателя е да успее да ги накара да бъдат концентрирани и мирни. Процесът на адаптация от детската градина към училището и създаването на съответните навици отнема няколко месеца, дори цял срок, но в края на учебната година дотолкова са свикнали, че нужното поведение и отговорности не представляват някаква трудност за тях.“

Нормално е за всяко отделно дете процесът на адаптация да протича различно. Изненадващо за майката, не при Емо, а при Никол той е малко по-дълъг: „Може би защото Никол тръгна в по-високо ниво и започна от по-сериозни неща – граматика, структури, които дотогава не беше срещала, за нея беше малко по-сложно. Още в началото разбра, че ученето на английски не е предимно пеене на песни, оцветяване, свързване на букви, а има и други неща – усмихва се майката. – Но постепенно свикна с ритъма, с методите, с изискванията, с живота в BRITANICA. Докато при малкия изключително бързо се случиха нещата. Бързо разбра, че като влезе в класната стая, трябва да поздрави, да си остави якето и раничката на мястото, да си отвори учебника. Година по-късно вече има изградени навици и аз въобще няма да се притеснявам, че когато следващата есен тръгне в първи клас, могат да ме извикат и да ми кажат, че не седи мирно на чина или че не слуша госпожата. Той вече е подготвен за училищния живот!“

Но едно е да прекарваш само по час два пъти седмично в BRITANICA и друго – да имаш уроци всеки ден... Емо обаче успешно свиква и с това по време на лятното училище. И двамата със сестра му през юни посещават летните ни програми.

Във всеки един от дните прекарваха по три астрономически часа постоянно говорейки и слушайки английски език. Тогава мислех, че Емо ще се откаже. Но не! Явно много му хареса. Темата, с която ги занимаваха, беше за пътешествие около света и за различни нации. Това много го заинтригува!”, подчертава Ваня.

Сега – в началото на втората си учебна година в BRITANICA, Никол и Емо се чувстват чудесно и плуват уверено в свои води. Емо казва, че всичко много му харесва – писането на букви, приятелите, а Никол е категорична, че най-много обича да прави тестове. И явно не се шегува. И през годината, и в лятната програма Crash Course FF1 тя показва високи резултати на тестовете и получава възможността да прескочи ниво Beginners и да премине в Starters.

Никол много отговорно си следи нещата, обяснява ми: „имам домашно, имам тест, трябва да подготвя проект“. Моли ме да проверявам в Class Dojo, да не би да е пропуснала нещо. А Емо обикновено след всяко занимание споделя: „Всичко беше наред. Изключително много слушах и на всичко отговорих“, разказва ни майката.

И двете деца тази година имат нови преподаватели, но бързо ги приемат, адаптират се и към тях. „В началото Емо беше изненадан, че не е предишната Мис, а нова, но това продължи точно 15 минути, докато се запозна с Мис Теди и тя го спечели с усмивка. Всичко продължи по естествен начин, все едно не е имало някаква промяна. Бързо се сприятели и с децата. Даже много обича да показва филиала на новите си съученици, да им обяснява къде какво се случва.“

Мис Теди потвърждава, че Емо е дете, което обича да си сътрудничи с другите, да помага. А способността за сътрудничество и работа в екип също е част от адаптацията в клас. „Много е енергичен и буден. Имаше случай, в който едно от децата в групата не разбра моя инструкция. Емо ме изпревари, вдигна ръка, помоли той да му я обясни на английски и се справи чудесно“, спомня си преподавателката.

Забелязвам, че откакто е в BRITANICA, Емо е развил и постоянството си, умее да следва инструкциите на учителката и неотклонно се труди, когато трябва да доведе нещо до край. Каквото и да се случва около него, не се откъсва от това, с което се е заел“, казва майката.

Всички тези качества правят всяко дете последователно, целенасочено и му помагат да се справя успешно в училище и навсякъде.

Радваме се, че сме важна част от порастването на децата и поставяме основите на способността им да бъдат адаптивни към всичко в съвременния динамичен свят.